В източната част на скалното светилище са разкрити основите на средновековен параклис, функционирал през ХІІІ-ХІV в. За съжаление той е силно разрушен. Запазена е южната част от апсидата с дълбочина 1 м. Параклисът е бил измазан и отвън, и отвътре. Външната мазилка е по-груба и едра, вътрешната е примесена с парченца счукана тухла и е доста фина. Таванът е бил оформен като свод – някои парчета вътрешна мазилка са с извита повърхност. Подът е бил дървен - в оформен в скалата жлеб при разкопките са открити няколко железни гвоздея, които показват, че в скалата е била монтирана греда, върху която са се наковавали дъски за под. Интересното в случая е включването в рамките на параклиса на дълбока скална ниша. Тя може би е служила за склад за някакви течности и храни, или дори за скривалище на църковна утвар и хора в случай на опасност.

 

 

paraklis1

 

paraklis2